Ангажиментите за ВЕИ според Стратегията за устойчиво енергийно развитие на Република България 2030 г.
Енергията от възобновяеми източници (водна, вятърна, слънчева, геотермална и енергия от биомаса) се приема за местен ресурс. Местните ресурси са в основата на гарантиране енергийната сигурност на страната. Благодарение на възобновяемите източници се отчита и съществено намаляване на емисиите от парникови газове.
Според документа, делът на енергията от възобновяеми източници (ВИ) в производството на първична енергия през 2018 г. е 21.52% (по данни на НСИ).
През 2012 г. България постигна задължителната национална цел от 16% дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в страната за 2020 г., се казва в документа. През годините и след 2012 г. постигнатият дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия е продължило да надвишава определената за 2020 г. национална цел, което се дължи на по-голямото им използване за отопление и охлаждане.
В сектор електрическа енергия също се отчита постигане на по-висок дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на електрическа енергия в сравнение с определените в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници.
Констатира се бързо нарастване на използването на енергия от възобновяеми източници в сектор транспорт. Принос за това имат промените в европейското законодателство по отношение на биогорива.
Използването на енергията от възобновяеми източници е и инструмент за намаляване на емисиите на парникови газове.
В контекста на цялостната визия за бъдещето на енергийния сектор, включително и с хоризонт до 2050 г. се прави заявка за използване на повече възобновяема енергия.
Република България ще продължи провежданата политика за увеличаване използването на възобновяеми източници в секторите: електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане, и транспорт. Страната разполага с неоползотворен потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници, който до 2030 г. и след това ще продължи да бъде усвояван, с което ще се осигури ефективно изпълнение на националната цел за дял на енергията от тях в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. по икономически ефективен начин, се заявява в документа.
Потенциалът, който се има предвид е от слънчева и геотермална енергия, биомаса, в т.ч. отпадъци и остатъци от биологичен произход от селското и горското стопанство, промишлеността и от бита.
В частта устойчиво развитие за чиста енергия и декарбонизация на икономиката се припомня европейската амбициозна рамка в областта на климатичните промени като част от Парижкото споразумение и по-точно поетият ангажимент ( Директива (ЕС) 2018/2001). Става въпрос за постигане на дял от 32% за дял на енергия от ВИ в брутното крайно потребление на енергия в ЕС. Това в частност е обвързано и със Схемата за търговия с емисии.
Централно място в политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата в периода до 2030 г. е намаляване с 40% на емисиите на парникови газове под равнището от 1990 г.
След 2020 г. годишното намаление на тавана на емисиите на парникови газове от секторите, попадащи в обхвата на Схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, ще бъде увеличено от сегашните 1.74% на 2.2%.
С постигнатия дял от 20.52% в брутното крайно потребление на енергия се надхвърля определената в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници задължителна национална цел за 16% до 2020 г. , констатират авторите на стратегически документ. Тук се прави по-обстоен преглед и в количествено изражение, а и по сектори.
За периода 2011-2018 г. е отбелязан ръст от 73%. С най-голям принос през 2018 г. е производството на електрическа енергия от водни електрически централи (ВЕЦ, 50.6%), следвано от електрическите централи на биомаса (ЕЦ на биомаса 17.4%), вятърните електрически централи (ВтЕЦ, 16.4%) и фотоволтаичните електрически централи (ФЕЦ, 15.6%) електрически централи.
Крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ през 2018 г. е 1 349.2 ktoe и бележи ръст спрямо 2017 г. (1 229.7 ktoe) от 9.7% и 30.1% (1 037.4 ktoe) спрямо 2011 г. С най-голям принос продължава да е твърдата биомаса (88.4% дял в крайното потребление на топлинна енергия и енергия за охлаждане от ВИ).
Използваната енергия от възобновяеми източници в транспорта през 2018 г. е 218.6 ktoe.
Постигнатият дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия в сектор транспорт е 8.06%.
В сравнение с 2017 г. потреблението на енергия от ВИ се е увеличило с 15.7%, а спрямо 2011 г. е нараснало повече от 12 пъти. През 2018 г. в сектор транспорт са използвани конвенционални биогорива (131.7 ktoe), биогорива от ново поколение (11.25 ktoe) и електрическа енергия от възобновяеми източници (8.23 ktoe).
Възобновяемите източници до 2030 г.
Национални цели и политики касаят развитие на енергията от възобновяеми източници, така че страната ни да участва при постигане на общата цел от 32% в брутното крайно потребление на енергия в ЕС.
Република България определя национална цел от 27.09% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г.
Изпълнението на национална цел за 2030 г. се осигурява чрез постигане на секторните цели за електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане и транспорта.
За постигане на националната цел за дял на енергията от ВИ в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. (27.09%) е прогнозирано следното разпределение по сектори:
30.33% дял енергията от възобновяеми източници в сектор електрическа енергия;
42.60% дял енергията от ВИ в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане;
14.2% дял енергията от ВИ в сектор транспорт.