Инвестиции в покривни соларни системи, производство на зелен водород и биогаз след промени в закона
- Държавата предлага значителни облекчения и съкратени срокове за новите ВЕИ-проекти
- Те идват в отговор на евродиректива, за която България е в нарушение и може да бъде съдена
- ЕРП-тата се опасяват от претоварване на мрежата и настояват за по-детайлно обществено обсъждане
България е на път да отпуши инвестициите в малки ВЕИ проектите като въведе по-кратки срокове за придвижване на документите, облекчени процедури и правила, което е повече от добра новина за домакинствата, а и за бизнеса. Това обаче се случва не поради далновидна политика и желание за стимулиране на енергийна независимост у домакинствата, а под заплаха от санкции. Реформирането на сектора и облекчаването на условията са ключови елементи от плащанията по Плана за възстановяване, където освен 878 млн. лв. за големи централи са предвидени и 140 млн. за малки.
Промените могат да спомогнат за ударно присъединяване на нови ВЕИ мощности, стига да отпаднат опасенията на специалистите, че това може да доведе до проблеми с натоварването на мрежата.
В плана са предвидени и инвестиции за подпомагане на пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз. По схемата ще се предоставят инвестиционни помощи за нови инсталации за производство на водород от възобновяема енергия и за нови инсталации за производство на биогаз. Изпълнението на проектите предвижда изграждането на 55 MW електролизьори, производството на 7 800 т зелен водород годишно, изграждането на инфраструктура, пригодна за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива. Планираните инвестиции допринасят за постигането на целите на ЕС за инсталирането на капацитет от 6 GW електролизьори и производството и транспортирането на 1 милион тона възобновяем водород, определени в европейската водеща инициатива „Ускоряване“ до 2025 г.
Друг важен проект от Програмата за възстановяване и устойчивост е свързан с разработването на пилотен проект за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници. Проектът включва актуализиране на информацията за геотермалния потенциал в страната и изготвяне на проектно решение за една пилотна система за оползотворяване на геотермална енергия за комбинирано производство на 10 MW електричество и 30 MW топлина.
В световната практика съществуват различни технологични решения за преобразуване на геотермалната енергия в електричество, разделени в четири групи: пароструйни; газоструйни; бинарни и комбинирани схеми. Най-широко разпространени са бинарните решения, които оперират с два затворени технологични кръга.
В единия кръг циркулира геотермалният топлоносител, а във втория – флуид с ниска температура на кипене. Във връзка с предходни научни проучвания на геотермалните находища (полета) в България, най-подходяща се оценява бинарната технологична концепция, която е и най-новата прилагана технология в световен мащаб. Самата геотермална централа представлява схема за извличане на топлина, състояща се от два сондажа – експлоатационен (засмукващ) и нагнетателен (ре-инжекционен), които се наричат дублетна схема (дублет). Обикновено такава схема работи с един и същ дебит за двата сондажа.